"Гласът на един плачещ в пустинята": смисъла на фразеологията, нейния произход

Фразологичните единици - стабилни комбинации от думи - се появяват поради исторически събития и личности, фантастика, популярни изказвания и други фактори. Много от тези изрази са дошли в нашата реч от Библията. Например "гласът на един, който плаче в пустинята".

Значението на фразеологията, нейният произход и използване ще разгледаме в тази статия. Научаваме нейното тълкуване с помощта на надеждни източници - обяснителен и фразеологичен речник на известни лингвисти.

"Гласът на един, който плаче в пустинята": смисъла на фразеологията

В обяснителния речник на СИ Охегов се дава следното определение на този израз: "неотговорена жалба, нечувана молба". Има стилистична марка "книга".

Във фразеологическия речник, редактиран от MI Степанова, тази интерпретация на израза е дадена: "страстен призив към нещо, оставено без отговор поради безразличие или неразбиране на хората". Заслужава да се отбележи и "книгата".

В речника за устойчив оборот Роуз Т. В. също така има определение на изразът "глас плаче в пустинята". Значението на фразеологията в нея се отнася до безполезни разговори, които остават без надзор.

След това помислете как се е появила тази комбинация от думи.

Произходът на израза "глас, който плаче в пустинята"

За етимологично проучване използваме и посочените от нас речници. В обяснителните бележки, че изразът чрез благовестието притчата на Йоан Кръстител, който е в пустинята пред неразбиращи неговите хора, наречени да открие пътя и душите на Исус Христос.

Роза Т. В. цитира и историята на произхода на фразеологията в нейния речник. Тя информира читателите за следното.

Има библейска легенда за ивритския пророк, който призовава от израелската пустиня да се подготви за среща с Бога. За тази цел, в речника си, Роза Т. В., предлага да построи пътища в степите, да снижи планините, да изравни повърхността на земята и да направи много други работи. Но не се чуваше орденът-пророк.

От този момент нататък "гласът на плача в пустинята" има смисъл, като суетни извинения и призиви, които не се вземат на сериозно от никого.

Библейско значение на фразеологията

Дефинициите в речниците не са напълно верни. Библейското значение на този израз е различно. Йоан Кръстител призова за покаяние. Гласът му се чуваше по бреговете на Йордан. Хората, които го чуха, разпространиха новината за него, а други го послушаха. Тълпи се събраха близо до него. Йоан кръщаваше хората с йорданска вода, за да ги измие от греховете им и проповядваше.

Пътят на Исус беше положен върху човешките сърца, които бяха камък, змиите, вложени в себе си. По такъв път Христос е трудно да ходи. Ето защо, ангел Божий, подготвен от Йоан, се опита да го направи пряк. Той коригира кривината на човешките сърца. Ето защо изразът, който обмисляме, трябва да се тълкува и като призив към покаяние и корекция.

употреба

Изразът, който обмисляме, не е остарял. Тя беше активно използвана и използвана от писатели, публицисти, журналисти и всички, които прибягват до устойчиво движение, за да изразят своите мисли.

Н.П. Огариев в предговора към периодичното издание на "Бел" на Херцен пише: "Гласът на един плачещ само в пустинята се чува в чужда земя". Този вестник е издаден в Лондон и е насочен срещу цензурата и нематостта. Използван от Огариев стабилна експресия, което ние считаме, замислено предадоха мислите на автора.

Често се използва в оборот заглавия "глас, който вика в пустинята" Стойност phraseologism помага за предаване на информация на читателите, че някой не може да достигне някой сърце не намерите желания отговор.