Произходът на историята или смисъла на фразеологията "да потъне в забвение"

Руският език е богат на изобретателни, живи и изобилни изрази. Благодарение на широко развита лексикален слой, наличието на polisemantiki ние сме в състояние да се не само отделни думи, а целият израз да се използва в преносен смисъл. По феномена на полисемията се основава и руската фразеология. Неговият състав е обогатен не само с местни, но и заемани изрази.

Въвеждане на тема

Речникът като част от лингвистиката се разглежда във връзка с фразеологията. Тя изучава стабилни комбинации от думи, Те не могат да бъдат идентифицирани или заменени от други без загуба на общо значение. Следователно още една отличителна особеност на тези езикови единици: тяхното семантично съдържание се определя изцяло, без да се отчита индивидуалното значение на всяка отделна дума. Следователно, те се наричат ​​стабилни, като например смисъла на фразтологията "да потъне в забвение" - т.е. изчезват завинаги.

Произход и значение

Всеки идиом има своя собствена история. Някакъв първоначален руски произход, други се появяват като резултат от заеми от други езици, идват от литературни източници, от история, дори от наука. Значи важността на фразеологията "потъва в забвение" ни превръща в древногръцка митология. "Лято" е топоним. Това е името на реката в елините, течащи в царството на Хадес - мрачното царство на мъртвите. Водите му са водите на забвение. Гърците вярваха, че когато душата напусне тялото, тя се втурва към Щикс, през която влиза в новото си жилище. Там тя се оплаква и жадува, измъчвана от ужасите на Хадес. И едва след като пие водата на забвение, тя открива някакъв призрачен мир. Защо - обяснява смисъла на фразеологията "да потъне в забвение". Душата забравя за първия житейски живот. За привързаностите, присъщи на нея веднъж. За радостите и удоволствията, за близките хора. Разбира се, това е горчиво: да осъзнаеш, че не само ще видиш бялата светлина и всички, които са си направили живота. Трудно е както за умиращия, така и за този, който го изпраща на последното му пътуване. Ето защо, с една дума, смисъла на фразеологията "да потъне в забвение" може да се изрази така: завинаги да изчезне, да бъде забравен и забравен.

Фразеология в литературата

Този израз често се среща в литературните текстове - артистични и журналистически. Първите източници включват Хезиод и Вергил - от произведенията им излиза, че изразът става известен. В началото тя се използва в буквалния смисъл на думата, след което тя беше преразгледана. Понастоящем смисъла на фразеологията "да потъне в забвение" се свързва не само с митологията, но и с фантастични произведения. Магически бие, например, своя Пушкин в "Юджийн Онегин". Когато Ленски се подготвя за дуел с коварен приятел, той пише за себе си в третия човек: "И паметта на младия поет / ще поеме бавното лято". Въпреки това, без да се знае древната гръцка култура и по-специално митологията, без да се вземе предвид произхода на израза "да потъне в забвение", съвременният носител на езика трудно разбира смисъла си. Тъй като фразеологичните единици не само обогатяват речта ни, правят го по-изразителен, въображаем, но и допълва нашето образование, разширява хоризонтите ни.

Към въпроса за типологията

Но нека се върнем към класификацията на фразите (езиков термин). Те са разделени на 3 групи, в зависимост от степента на сплотеност на вътрешните думи: синтез (идиоми), единство, комбинация. Последните са по-свободен феномен, в който символите могат да бъдат заменени или дори изолирани - смисълът няма да се промени. Например, ако кажете "той е бил погълнат от лятото", вместо "потъване в забвение", смисъла на фразеологията по принцип няма да се промени, ще остане ясен и прозрачен. Но ако в добре познатото изражение "да седна в галоша", за да замени една от думите - значението му ще загуби своята релевантност, острота и преносим сянка. Следователно е ясно, че фразата за галоши в лексикалния план е по-свързана, отколкото за реката. Семантичното сближаване е по - характерно, следователно, за идиоми и фразеологическо единство. В комбинация обаче е възможна променливостта на компонентите.

Граматични и синтактични аспекти

Съгласно правилата на граматиката и пунктуацията, крилатите изрази са анализирани и разбирани като обикновени фрази. Техният граматичен тип зависи от основното значение на думата в комбинацията. "Да потънеш в забвение" е устна словна фразеология, тк. Основната дума в него е тази част от речта. Тематичният въпрос се отнася до целия оборот като цяло, а не до всяка отделна дума. Т.е. да потънат в забвение - какво да правя? По подобен начин, всяка фразеология, независимо от броя на единиците е, се счита за един от членовете на изречението. Например: "Не е далеч от часа, в който всички кавги между народите, караници и кръвопролития ще изчезнат в забвение. На Земята ще царува светъл и добър свят. " В първото изречение фразеологията изпълнява ролята на предикат в темата за "кавги, раздори, кръвопролития": караници (какво ще правят?) Ще отидат в забвение. Следователно, подчертаване членове на предложението, целият израз трябва да се отличава с две характеристики. Когато посочвате изречеността на думите върху комбинацията, трябва да подпишете: "фразеолог".

Това е всичко - лято!