Какво може да бъде източник на знание? Източници на географски знания

От детството си сме свикнали да чуваме, че най-надеждният източник на знание е книгата. Всъщност има много повече източници. С тяхна помощ развиваме и се учим да живеем в света около нас. Какви са източниците на знание? Кои от тях ще бъдат полезни в географията?

Знания и знания

В най-широк смисъл, знанието е форма на представяне на света, изображението или отношението на човека към действителната реалност. В по-тесен смисъл, знанието е информацията, уменията и уменията, които човек притежава и които се основават на осведомеността.

Процесът на придобиване на знание се нарича знание. Тя може да бъде чувствена, рационална и интуитивна. Смисленото познание се случва с помощта на зрението и усещанията (вкус, слух, докосване, мирис). Рационалното се основава на мислене, включва разбиране, разсъждение и заключение.

Знанието е съюз на сетивното и рационалното познание. Основните методи за получаването му са наблюдение и опит. Това са най-древните източници на знание. Примитивните и древните хора нямаха книги и компютри. Те изучаваха света и го наблюдаваха. Така че те правят заключения, разкриват за себе си определени закономерности.

Едновременно с това се използва опитен път. Опитвайки се да държи остър камък върху дървена пръчка, човекът осъзна, че можеш да я изостриш и да го използваш като оръжие или инструмент за лов. Благодарение на опитите, хората са получили огън, първо готвене, засадени растения, опитоменили животни и са се развили до съвременно ниво.

Реч като източник на знание

В началния етап на формирането на човека паметта е единственото място за съхранение на информация. Всички мисли, информация и заключения, които хората можеха да направят, останаха в главите им. С появата на свързана реч и език стана възможно не само да се обмисли нещо, но и да се сподели с другите.

Наблюдението на явленията на природата предизвика много въпроси. Защо вали дъжд, слънцето грее ли или птицата лети? За да обяснят тези явления, хората измислят митове, приказки, легенди и вярвания. Така хората създават определена представа за света, която предават на по-младото поколение.

Устният източник на знание отразява видението на света и живота на хората. Благодарение на него се осъществява комуникация между поколенията. От тях фолклористи, етнографи и историци могат да разберат как хората са живели преди, какво вярвали, какви проблеми са имали. Езикът и словото са от голямо значение в съвременния свят. С тяхна помощ комуникираме с хора, научаваме новини, приемаме традиции и норми в поведението.

Материални източници

Важен източник на знание е материалната култура. За пръв път се проявява под формата на скални дърворезби и статуетки. Дори и в палеолита се рисуват сами и животни по стените в пещери, издълбани от тотеми, амулети и малки скулптури. Впоследствие тези открития са най-важното доказателство за развитието на древните хора.

Основните източници на знания за антрополозите и историците са предмети от ежедневието, инструменти, орнаменти, религиозни атрибути, оръжия, монети. Те съобщават най-важните данни за природата и структурата на древното общество.

Материални източници представляват останките на хората. Според тях биолози и антрополози разбират как изглеждат хората, каква работа са направили и с какви заболявания са били изложени. Останките от архитектурни структури дават информация за древната архитектура. Голяма част от тези знания не само се запознават с природата, но и се използват в съвременните сфери на живота.

Писмени източници

Развивайки езикови умения, човек започва да усеща необходимостта да запише речта си по някакъв начин. За това той идва със специални знаци, които носят някакво значение. Така че има писане. Първите записи са изрязани на дървени и глинени таблетки, издълбани върху камъни. След това има пергамент, папирус и хартия.

Опитите за създаване на писмо се наблюдават преди 9 хиляди години. Някои от най-старите писмени източници са египетски йероглифи, Шумерска клиновидна форма, Вавилонският кодекс на Хамурапи, написан с кретско писмо и т.н.

Първоначално писмото е създадено ръчно и не е достъпно за всички. Основно бяха записани религиозни текстове и послания, както и съвременни събития. Изобретението на печат, направени писане по-достъпни. Най-често срещаният източник на знания е интернет. Тя също може да се разглежда като част от писането, въпреки че текстът се разпространява на практика, по електронен път.

Източници на географски знания

Географията е една от най-древните науки в света. Тя изучава ландшафтите, природните сфери и черупките на нашата планета, разположението на различни обекти на Земята. Това е красноречиво съобщавано от неговото име, което се превежда като "описание на земята".

Първите и прости източници на географски познания са пешеходен туризъм. Хората се движеха по планетата, наблюдаваха и събраха информация за местоположението на реки, езера, градове, планини. Те видяха това, което видяха и скицираха, като по този начин създадоха нови източници на знание.

Като вид чертеж се появиха карти. С развитието на математиката и физиката те се подобриха, станаха по-прецизни и разбираеми. Така че много географи използваха работата на своите предци, използвайки карти и книги. До този момент те остават най-верен източник на знания в тази дисциплина.