Вътрешна норма на възвръщаемост

Вътрешна норма на възвръщаемост IRR е един от ключовите показатели инвестиционна привлекателност бизнес план. На този индикатор обърнете внимание на анализа на всеки бизнес план. Вътрешната норма на рентабилност на икономическата същност е такъв размер на лихвения процент, при който очакваният доход ще бъде равен на изразходваното финансиране. С други думи, това е процентът на сетълмент, който е равен на нулевата цена на проекта. Този индикатор ви позволява да изчислите сумата на максималната лихва, на която могат да бъдат върнати средствата, инвестирани в проекта.

Вътрешната норма на възвръщаемост се определя чрез специални компютърни програми или финансови калкулатори.

Също така, този процент може да бъде изчислен експериментално, замествайки различни уравняващи стойности с различни отстъпки. За тези цели е добре да използвате инструмента "Избор на параметри", който е вграден в Microsoft Excel.

Когато индикаторът за вътрешната норма на възвръщаемост на проекта надвишава размера на планираните инвестиции или поне е равен на тях, тогава такъв проект се приема и се счита за обещаващ. И когато IRR е по-малка от инвестираната сума, проектът се отхвърля поради загубата.

По този начин можем да разглеждаме вътрешната норма на възвръщаемост като вид бариера за рискови проекти или тези, които имат ниска рентабилност.

Това правило обаче е валидно само за постоянна доходност. Има проекти, които първоначално причиняват загуби. След това обаче след известно време те стигат до самодостатъчност и започват да носят постоянна печалба. В този случай ще трябва да търпиш положителен резултат от инвестирането на средства.

Освен това има проекти, които включват неравностойни финансови приходи в равни периоди от време. В този случай IRR се определя емпирично, тъй като е необходимо да се намери процент, който да доведе до нулева текуща стойност. Това означава, че не се увеличава стойността на предприятието, но цената му също не пада.

вътрешен процент на възвръщаемост като икономически показател има своите положителни и отрицателни точки. Предимството на IRR е, че в допълнение към изчисляването на нивото на рентабилност, той ви позволява да сравнявате проекти с различна продължителност и различен мащаб. При сравняване използвайте ключовите параметри:

- степен на риск;

- времето изпълнението на проекта;

- инвестирана сума.

Индикаторът IRR обаче има и три основни недостатъка.

Първо, при изчислението се приема, че скоростта, при която положителната финансови потоци, се равнява на вътрешната норма на рентабилност. В случай, че индикаторът IRR е близо до процента на реинвестиране на предприятието, това не води до проблеми. Например индикаторът IRR на атрактивен бизнес план е 70%. Това предполага, че всички приходи от проекта ще бъдат реинвестирани в размер на 70%. Въпреки това, вероятността фирмата да има такива годишни финансови възможности, които осигуряват рентабилност на определеното ниво, е много малка. При такива обстоятелства вътрешната норма на възвръщаемост на проекта надхвърля резултата от инвестицията. За отстраняване на този недостатък може да се изчисли и модифициран индикатор за степента на възвръщаемост MIRR.

Вторият недостатък е трудността при определяне на размера на инвестиционния доход в абсолютни стойности (долари, рубли).

На трето място, ако бизнес планът включва променлив финансов поток, има голяма вероятност да се изчисли неправилна стойност на IRR.

Имайте предвид, че при използване на НВД анализира само тези инвестиционни проекти, за които приходите покриват разходите, т.е. съотношението на доходите на разходите надвишава 1. Стойността на IRR трябва да се сравнява със стойността на лихвения процент, и оправдаването НВД отчита измененията на данъци, инфлация и рисковете за проекта.