Историческият материализъм като един вид материалистично разбиране на света

Открояване на основните форми на битие, философите винаги са мислили за това, какво място в онтологията са взели от тялото и материала, дали има само една основна причина и дали е самата основа на всичко, което съществува. Доктрината за вечността на физическия свят се дава от древна Индия и Китай. Ето защо можем да кажем, че историческите форми на материализма са възникнали в развитието на философията. Най-ранните от тях, антични, идентифицират въпрос с определено вещество или символ, от които има различни органи и обекти, както и с това, че те умират, се обръщат (вода, "Apeiron", въздух, огън, атоми и pustotahellip-). Точно така, както правилно отбелязва Аристотел, философите от тази посока вярват, че същността на такъв първичен принцип не се променя, просто се явява пред нас в различни прояви.

Въпреки че такива идеи са популярни сред ренесансовите фигури, обикновено се смята, че това е седемнадесети век, което се е превърнало в родно място на още една форма на материализъм - механистичното. Декарт определя материята като своеобразно независимо същество и неговият атрибут се нарича разширение. Нютон добавя към свойствата на това вещество все още непроницаемост, инерция и тегло (последните две обединява понятието маса). Мислителите на Просвещението определят материята като всичко, което може да се мисли от чувствата и усещанията и дори от всичко, което съществува извън съзнанието на човека. Връзката между различните неща и явления по това време обаче се виждаше според преобладаващата тогава научна картина на света като чисто механична, сякаш в огромен сложен часовник, където всяко колело или винт играе роля.

Един от малкото опити да се обясни историята на човечеството и връзки с обществеността въз основа на материалните принципи стана марксизмът. Огромна роля в това играе доктрината на Феербах за обективността на материята, както и рационализма на класиците на немската философия. Карл Маркс и Фридрих Енгелс, основателите на тази тенденция в историята на идеите, изложиха практиката на връзката между човека и света. Те заявяват, че основният въпрос на философията като такъв е проблемът с първоприсъствието и признава приоритета на материята като основна основа на съществуването, включително и на социалната. Така се ражда диалектически и исторически материализъм.

В рамките на марксистката концепция неговите създатели използваха диалектическите принципи на Хегел не само за анализа на природата, но и за политиката, икономиката и други социални процеси и явления. Затова те стигнаха до нов подход към комплекс от въпроси, свързани със живота на обществото. Ако предишната философия разглежда идеите и теориите като движеща сила на социалното развитие, тогава историческият материализъм фокусира вниманието върху икономическия живот и преди всичко върху сферата на дейност, която дава продуктите на производството. Отношенията в тази област, от гледна точка на тази теория, определят всички други видове връзки между колективите на хората и представляват икономическата основа на обществения живот. И това само образува обществено съзнание (тоест преобладаващият морал, закон, идеи и т.н.).

Маркс и Енгелс успяват да открият елементи от известно повтаряне в процеса на развитие и в различни епохи. От това заключиха, че не само природата, но и обществото се движи напред според определени закони. Историческият материализъм се занимава не само с идентифицирането на тези закони, но и с изолирането на отделните етапи в процеса на тяхното действие. Учените наричат ​​тези етапи социално-икономически формации, при появата на които играят роля не само и не толкова личности, колкото огромни маси на хора. Те също така излагат визията си за причините за възникването и функционирането на държавата, социалните групи (класове), как се борят и взаимодействат помежду си, показват еволюцията на семейството и т.н.

Историческият материализъм, по свой начин, поставя проблема на човека. Марксистката философия намалява същността на хората към социалните характеристики, към съвкупността от социални отношения. Следователно, специална роля играе теоретичното разбиране на това социално явление като отчуждение. В този термин предците на марксизма описват много сложен феномен, когато в резултат на различни видове човешка дейност самият процес, както и резултатите, се превръща в някаква външна сила. Тя започва да управлява над хората, да ги натиска, да ги заменя с всички други чувства и нагласи. Причината за това е експлоатацията, а основата на последното е лъжата частна собственост на средствата, чрез които се извършва производството. Поради това те предложиха единственият възможен начин за излизане от тази ситуация: промяна в типа собственост на тези средства от частния до обществеността.