Смислено познание и неговото място в процеса на отразяване на реалността

Начинът, по който човек започва да разбира света, се осъществява чрез метод на така нареченото "съзерцание на живот". Обикновено това означава сетивно познание или отражение на реалността форма на усещания, възприятия и представителства. Между различни философски течения, възниква спор за това дали причинени от тези видове разбирането на социалната практика, или дали те могат да бъдат намалени с умствена дейност (предимно пасивна) отделния индивид. Освен това, в този спор е възникнал проблемът, че основното нещо в този процес е как възприеманият обект действа върху нас или как конструираме този обект с нашата мозъчна активност.

Смисленото познание започва със сензация. Тя възниква поради факта, че някои феномени или техните индивидуални свойства пряко засягат сетивните органи на човека и да създадете първото отражение на тези феномени в нашите умове. Ето защо дори се е появила теория, че ние имаме само възможността да "грабнем" определени свойства и дали връзките между тях, които твърдим, че са установени, са реални, все още са неизвестни. Каквото и да беше, свързвайки темата с външния свят и като един от източниците на информация, усещанията дават непълна, много ограничена и едностранна картина на реалността. Забележителен пример за това е прочутата притча за слона и четирите слепи мъже, които не могат да обвържат това, което чувстват.

Смисленото познание като процес продължава с следващия, по-сложен етап - възприятие. Тя вече отразява всички свойства, присъщи на обекти и явления. Това означава, че този етап на разбиране ни дава по-холистичен образ, който можем да разделим на много аспекти и нюанси. В този случай, независимо от факта, че основата на възприятието са усещания, то не се ограничава само до тяхната механична сума. Това е напълно различна форма, която не само ни позволява да научим нещо ново (например разкрива свойствата и характеристиките на определени обекти), но и изпълнява функцията за регулиране на този процес. Възприятието насочва нашата дейност, изхождайки от характерните качества на обектите, които сме станали известни чрез нея.

Сензорното познание също създава изображения или изображения, но не се осъществява от прякото влияние на обектите върху обекта, а от паметта на следите от това въздействие, което се случило преди. По този начин това е обобщена картина на явление или обект, които вече не виждаме или чуваме. Освен това подобно изображение може не само да възпроизведе миналото, но и да бъде екстраполирано в бъдещето, като се превърне във въображение. Интересно в това отношение са теориите на Лок и Бъркли за човешкото съзнание като специфично огледало, което създава понятие за цялото чрез неговите части.

По този начин, първоначалната начини за познаване се основават на повече или по-малко адекватно отражение на феномен или обект в нашия мозък чрез чувства. Те обаче могат да бъдат считани за такива само ако е въпрос на определяне на източника на нашата информация за реалността. В крайна сметка, този вид информация само може да се разглежда като знания в философския смисъл на тази дума, ако тя е свързана с по-нататъшно умствената дейност, е предмет на неговото категоричен апарат логика и да го управлявате. С други думи, ако всяка такава сетивна форма съдържа човешко значение и значение, тогава тя може да се разглежда като първи етап на разбиране на света.

Без триада на усещане-възприемане-отражение, основните нива на познанието биха били невъзможни. Тя обаче е ограничена по своята същност и възможности и не може напълно да даде истинска или поне близка до нея информация със значителна степен за реалността. Това ниво се постига още от следващия етап от процеса на разбиране, който надхвърля границите на прякото възприемане. Това върховно форма на знание, в сравнение с разума, е рационалното мислене.