"Finita la comedy!": Какво значи известната фраза

"Изпълнението е свършило!" - казваме с ирония, ако някой неправилен, съмнителен бизнес е свършил. По-често, в такъв случай ние използваме фразата, която отдавна се е превърнал в крилат Какъв е произхода му, това, което конотации го обгръща и колко често се използва "Finita ла комедия!" - този разговор.

Реален звук

Това е проследяващ документ, т.е. копие написано с руски букви, без да се превежда значението на фразата finita la commedia, която се приписва на италианския език - "finita la comedy". Преводът звучи така - "комедията свърши". Според граматическите правила на италианския език обаче е по-правилно да се каже: La commedia e finita. Точно това звучи на френски фразата "finita la comedy".

Край на интригата!

Тъй като този израз е станал стабилен на руски език, филолозите го отнасят към категорията фразеологични единици. Стойността възлага идиом на данни семантично свързани с друг стабилен израз "игра-акт" - което означава, лъжа и измама, опит да се въведе в заблуждение. Ако някой не спази, покрит с добри лозунги зли дела, и това е краят, че е подходящо да се каже: - което означава "играта свърши, сега всичко ще си дойде на мястото си, и истината ще бъде разкрита" "Finita ла комедия!" ,

Задайте точката

В тази фразеология има и друг лексикален тон. Да предположим, че някой е участвал в събития, в които му е дадена роля, достойна за вината. Или той участва в осъдителна ситуация като негов участник и жертва. След това, в сключването на тези събития, това лице може да възкликне: "Finita ла комедия" - което означава: "Хайде, точка, баста" Последната дума, между другото, също дойде при нас от Италия - или по-скоро, от своя предшественик, латински език. Думата баста означава "достатъчно, достатъчно".

Когато фразата влезе в употреба

Смята се, че известната поговорка "Finita la comedy!" Влезе в употреба след появата на операта "Pagliacci" (автор - Ruggero Leoncavallo). Тази теза обаче не се потвърждава хронологично: факт е, че руският читател е видял тази фраза в романа на Михаил Лермонтов "Героят на нашето време". Фразеологизмът се чува от устата на Печорин, след като застреля своя приятел Грушницки в дуел. Романът е написан не по-късно от 1840 г., а премиерата на операта "Pagliacci" се осъществява почти половин век по-късно, през 1892 г.

"Палячи"

Операта започва unconventionally: по време на музикален пролог, преди дори да е затворен кулисите на клоуна на сцената се появява внезапно и предупреждава публиката, че операта е вдъхновен от самия живот, а темата му - истинските чувства и страст. След това завесата се отваря и шоуто започва. Заговорът се основава на факта, че в реалния живот и в театралната игра на актьорите на една скитаща трупа любовта, ревността и смъртта са преплетени. Клоун Тонио е влюбен в комедията Неду, съпруга на актьора и домакин на трупата Канио. Тя отхвърля ухажването на клоуна, давайки предпочитание на младия селянин Силвио. Раненият Тонио информира за това мъжа на невярващата жена и той се втурва с ярост на предателя с нож. Но е време за шоуто и трябва да излезем на сцената. "Време е да започнем, е време да се облече в костюм!" - една от най-известните арии в световната опера.

В Columbine костюм Неда чрез историята разиграва комедия за земеделските производители признават, да си любовник Harlequin, шепне същите думи, които Канио наскоро чути в микробуса, където Неда с Силвио споразумяха за любовни срещи. Канио в Палячи роля, извън себе си от страст и ревност, започва да Columbine-Nedd с изискването за откриване на името на любовника си, тя се опитва да го смея и да играе комедията допълнително прикриване на обхвата на ужаса. Но за Канио това не е представление, а живот. Той не освобождава жена си от сцената и с яростна ярост я забива с нож. Умира, Недда нарича любимия си, той скача от пейката на зрителя, Паяц го убива. Когато шокираният Канио пуска нож от ръката си, клоунът се обръща към публиката с думите: "Комедията свърши".

Какво означаваше Печорин?

Естеството на героя, чието име съдържа препратка към друга характеристика на своята епоха, а също така извънредно герой - Онегин ( "Евгени Онегин" роман на Александър Пушкин), характеризираща се с индивидуализъм и голям духовен потенциал. Острите умове, богатият вътрешен свят и красивите импулси, поставени в Печорин, не намериха никаква реакция и приложение и следователно "изскърцаха", отровиха душата на този човек с горчивина. Стрелба в Grushnitsky, чийто образ е създаден като напълно противоположна на фигурата на Pechorin, главният герой предизвиква целия си живот. Трябва да се отбележи, че персоналът прави реторта не на френски език, както е обичайно сред благородството през онази епоха. Това показва, че в неговите думи Печорин е инвестирал искрени чувства - ирония и болка. Между другото, фразата "finita la comedy" на френски звучи така: compacte la comédie.

Откъде го взел героят на Лермонтов

Изследователите вярват, че Печорин е предал думите на римския император Август, който е казал на смъртното си легло: откриват ли, че той е играл перфектно комедията на живота си? Управителят използва цитата от Италианска комедия маски (commedia dell arte).

Комедия дел арт - това е фолклорен театър, показващ представления в градските площади на града. Специфика беше присъствието на същите маските, поставяйки кои участници са се променили в постоянен характер - Harlequin Панталоне, Коломбина, Tartaglia и т.н. Друга важна характеристика на театъра дел арте е импровизация :. Сцени в един определен условен парцел диаграма, които са извършвали художници на момента.

Лермонтов пише, че според легендата, великият Френски писател възраждане Франсоа Рабелайс каза преди смъртта си почти същите думи като Август, искайки да подчертае, че целият живот е театър: "Комедията свиреше, свалила завесата". Печорин, като образован и добре четен човек, със сигурност би могъл да знае за тези исторически епизоди.

Формула за жанра

Друго обяснение защо героят на Лермонтов може да каже фразата "Финита на комедията". Допуска ли се, че самият роман е конструиран като драматичен акт. Това е особено вярно за историята "Принцеса Мария", в която са изречени тези думи. Тук Печорин записва в дневника най-тайните и фини наблюдения и емоционални движения, действа като създател и изпълнител на собствената си пиеса. По този начин думите "Finita la comedy!" - това е определен лейотиф, който определя смисъла и сюжета на историята.

Надпис на надгробен камък

На среща с Pechorin на водите Grushnitski изразени му на френски кредо - да не презира хората, той мрази тях, в противен случай животът би бил отвратителен фарс. Фарс е средновековна квадратна комедия, груба и не сложна от голямо значение. Така че Грушницки изразява нетърпеливо желание да отличава хората и остър страх от презрение. Печорин разпозна егоцентризма и позиционира. И той се оказа човекът, който не се вмества в модела на Грушницки за отношенията със света и се превръща в свой път. Защото той също извика, застанал на ръба на скала, двамата, че няма място на земята, и сега, каза самият той презира и мрази Pechorin. Shot Pechorin се сложи край на този фарс, играта се провали живота герой, произлезли от арогантност, за да реализират своята незначителност: "Finita ла комедия" Без съмнение, това твърдение, а той прилага към себе си. Но не можем да кажем, че жанрът на пиесата, който се играе в живота на самия Печорин, е фарс. Поради това, че има смисъл да се каже фразата отива дълбоко в стойността на епитафии "на гроба" на всички изкривена и невярна начин на съществуване.

Кой може да опита в италиански думи

За да се отговори на фразата "Finita la comedy!", Значението на което се вписва в гореспоменатата семантична рамка, е възможно в много литературни произведения. Лекарят й казва ASTROFF в деня на напускане на проф Serebryakov и съпругата му, иронично подчертава абсурдността на хобита професорската съпруга Елена Андреевна (по пиесата на Антон Чехов "Вуйчо Ваньо"). Десетилетие по-рано Чехов използва тази фраза в пиесата "Fatherlessness".

Този израз е в главата на детектива Ирина Мелникова за разкриването на ужасни и загадъчни престъпления. Това звучи в епилогът на романа на Албърт Лиханов "Разбитата кукла" като отчаян вик за развалянето и разрушението на човешките души. Константин Паустовски използва тази фразеология в документалния роман "Книгата на живота". Далечни години. Писателят Мамин-Сибиряк обича този израз, срещаме го в романите "Хляб", "Чудесата от живота на Пепко", "Приваловски милиони". Това е в произведенията на Писемски, Лесков, Огарев, Булгаков.

Особено фразеологията на тази е паднала на желанието на журналистиката. Той е използван от писателите от миналото (Ф. Булгарин, Л. Шестов и др.), Те са лесно декорирани с статии и заглавия от съвременни журналисти.