Съществуваща криза

Екзистенциална философия като нова посока се появи през 20-ти век. Неговите идеолози са Карл Джаспърс, Роло Май, Жан-Пол Сартр.

Тази посока отрича философията на рационализма и твърди, че човешкото съществуване е ирационално. Неговите представители вярват, че човек може да реализира своето единство със света или съществуването си в определена "гранична ситуация", например със смъртна заплаха. Това преживяване е ценност, защото позволява на човек да премине към различно ниво на осъзнаване на съществуването.

От екзистенциализма се е родило ново психологическо училище хуманистичен подход. Благодарение на тази тенденция в психологията, идеята за екзистенциална криза, възникваща в момента, в който човек първо мисли защо съществува в този свят, се е разпространил.

Екзистенциалната психология вижда човека като случайно същество в материалния свят. Разбирайки това, всеки един от нас започва да се чуди какво е мястото му, каква е целта му, дали е в състояние да се справи с изпитанията, които са били подготвени за него.

Експериментална криза може да възникне в младостта, в момента на съзряване на човека, а също и в зряла възраст, когато човек оценява своя жив живот. Това може да е болезнено емоционално преживяване, особено ако няма начин да се намерят отговори на мъчителните въпроси.

Преодоляване на екзистенциалната криза по няколко начина. Повечето хора решават, че не бива да поставяте тези въпроси, защото различни неща изискват внимание и участие.

Някои намират изход, осъзнавайки, че само настоящият момент е от значение, и е важно да живеете напълно, така че по-късно, когато се приближавате до смъртта, да не съжалявате за пропуснатите мигове.

Във всеки случай, но екзистенциалната криза винаги има резултат под формата на избор. Човекът решава да следва определена посока и намира подкрепа за бъдещия си живот. В резултат на това тя придобива относителна вътрешна хармония до следващия момент на преосмисляне на ценностите.

Една съществена част от кризата е екзистенциалната самота. Преживяването може да бъде и болезнено. Щом човек стигне до разбирането, че е сам в лицето на смъртта. Рано или късно той ще отиде напълно сам в забвение, оставяйки всички привързаности и материални блага в този свят.

Такова преживяване подтиква човек да задава въпроси за същността на Вселената. Има ли някъде създателят на този свят или всичко, което се случва с нас, е случайно и животът ни е подобен на съществуването на микроорганизми в сравнение с величието на Вселената?

Есистиалната самота може да се почувства остро след загуба в период на скръб или след тежка психологическа травма. Подобни мисли възникват и в човек, който е на ръба на смъртта. Усещането за самота може да бъде толкова силно, че човек го избутва. И тогава, за да успее да преодолее сериозно, често депресивно състояние, е необходимо той да се научи да осъзнава и приема своята самота.

Истинското освобождение е възможно, само ако човек може да преодолее границите на своята личност и да започне да се отваря към хората, да се стреми към тях и да стане искрен в проявяването на своите чувства. Така че екзистенциалната криза може успешно да бъде преодоляна.

Една от безспорните достойнства на психологията на екзистенциализма е фактът, че представителите на тази тенденция виждат човека като същество, което се развива, като се стреми да преодолее обичайната рамка на съществуването и границите на личността. Това разшири разбирането за човека, даде възможност за нови подходи в психотерапията, което стана по-успешно в справянето с депресивните състояния и опита на отделянето на човек от света, присъщо на западната култура. Човекът се вижда като господар на живота си, отговорен за себе си, опитвайки се да стане себе си.

Едно от най-важните понятия за екзистенциализъм е екзистенциален страх. Това е Не се страхувайте, което кара хората да създават изкуствени ограничения. Напротив, животът на страха шокира човек в самите основи, разкривайки пред него неизвестни истини.

Необходимо е, тъй като е в състояние да освободи човек от измерено и безразсъдно съществуване, от ежедневните проблеми. Най-често екзистенциалната криза е съпроводена от пребиваването на такъв страх.

Страхът може да дойде внезапно и в началото човекът не осъзнава причината си. Но постепенно, като се вглежда в себе си, започва да мисли за смисъла на това, което се случва с него и разбира, че повечето от него жизнени ценности и забележителностите са погрешни. Това води до нова промяна в световната перспектива и вследствие на това до появата на нова посока на живот и преодоляване на кризата.