Палестинско-израелският конфликт

Палестинско-израелският конфликт не е междудържавен конфликт. В това, нейната разлика от отношенията на Израел с Арабските страни. Етрополитическите и териториалните компоненти са от основно значение за този конфликт. Лидерите на конфликта демонстрират намерението си да не се отклоняват от своите принципи под какъвто и да е натиск. При тези условия преговорите са изключително неефективен начин за решаване на проблемите. По правило те се налагат на страните от трети страни.

Основата на противоречията, свързани с арабско-израелските отношения, постави палестинско-израелския конфликт. Той все още е един от структурните елементи на тези сложни взаимоотношения. Взаимоотношения между двата народа на територията на Палестина, тяхната история и културно наследство, език - всичко това стана основата, върху която нарасна конфликтът между Палестина и Израел. Двама души се борят, опитвайки се да докажат, че един от тях има повече права да се приземява от друг. Когато приключат мирните аргументи, военната власт влиза в действие.

Структура на конфликта е асиметрична. Страните му са на различни нива на военна сила, влияние и мобилизация. Проявлението на тази асиметрия е участието в конфликта на нередовни формации, които всъщност са част от националните движения. Тези отряди не се чувстват отговорни за извършените действия и без военно оборудване прибягват до терористични методи.

Палестинско-израелският конфликт продължава от много години насам. Днес изглежда напълно безсмислено Общото събрание на ООН През 1947 г. се предлага създаването на две държави. Но това просто решение никога не е било осъществено. Причината се крие в събитията отпреди 60 години. Тогава отношенията между арабите и евреите се задълбочиха, Великобритания започна политически маневри, конфронтации започнаха в арабския лагер. Това обяснява защо тази резолюция не беше изпълнена през 1948 г.

В самото начало израелско-палестинският конфликт беше борба не само за земя, но и за история, традиции, митове, религиозни убеждения. В Палестина изглеждаше, че националната идентичност на евреите и арабите е съсредоточена, т.е. всяка от тях ще престане да съществува, ако бъде лишена от тази земя. В този конфликт важна роля играят не причината и логиката, а емоциите и символите. Следователно, както всеки етнополитически конфликт, е толкова трудно да се стигне до разумно решение.

Радикален ислямист Организации на "Хамас" и Ислямският джихад никога няма да приеме идеята за създаването на две държави. За тях Израел няма право да съществува. В същото време дясните израелски радикали са напълно несъгласни с тази идея, тъй като за тях това означава необходимостта да напуснат земите на Палестина.

Всички алтернативни решения също водят конфликта в задънена улица. Създаването на една държава за два народа не е приемливо за Израел, тъй като в този случай ще доминира друга етнорелигиозна група, т.е. тази нова държава няма да има еврейски характер.

През 2007 г. израелско-палестинският конфликт навлезе на нов етап. Продължиха преговорите между лидерите на партиите. Американският президент направи оптимистични прогнози за сключването на споразумението за една година. Но тези мерки не дадоха специален резултат. Страните продължават да се бомбарват помежду си.

Бяха направени много опити за прекратяване на взаимното обстрелване и терористичните операции, но всички те не доведоха до нищо. Дори и идването на власт на енергичния Барак Обама, настроен да подобри отношенията си с мюсюлманския свят, не доведе до нищо. Към днешна дата ситуацията в Израел продължава да е напрегната и все още няма изход от тази ситуация.