Теория на превода (история и проблеми)

Сред проблемите, които представляват интерес за езикознанието, важно място е изучаването на езиковите особености на активната речева дейност на междуличностния характер, наречен "превод". Теорията за превода често попада в центъра на вниманието на лингвистите.

Трудно е да се надцени значението на превода, който от самото начало започна да изпълнява най-важната социална функция, създавайки условия за междуличностно общуване между хората. Тя произхожда от древни времена, когато в историята на цивилизацията се формират асоциации на хора, които говорят различни езици. Веднага имаше хора, които ги притежават и спомогнаха да комуникират други хора от тези асоциации. Като такава, общата теория на превода все още не съществува, но всеки специалист в тази област има свой собствен подход.

След като човечеството изобрети писане, специалистите по превод на официални, религиозни и бизнес текстове се присъединиха към групата преводачи, преводачи и преводачи.

Писмените преводи дадоха възможност на хората да се присъединят към културното наследство на други народи. Националната литература, наука и култура са имали достатъчно възможности за взаимодействие и взаимно обогатяване. Познаването на чужди езици дава възможност за четене на скриптове. Не всеки може да овладее дори един чужд език.

Първата теория на превода е създадена от самите преводачи, които се опитват да обобщят собствения си опит и често опита на колегите си в магазина. За стратегията си за разказване на света, разбира се, най-забележителните интерпретатори на времето си, макар и често техните концептуални изчисления не отговарят на съвременните научни принципи, така че те да не могат да се развият в последователен абстрактно понятие. Независимо от това теорията за преводите все още се интересува от съображенията, които те очертават.

Дори в периода на античността се появиха дискусии между преводачите за съответствието на превода с оригинала. Осъществяване на първия превод на свещените книги, включително и Библията, по-голямата част от експерти, се опитва да буквалното копиране на оригинала, който е направил превод неясна и на моменти доста объркващо. Затова е разумно да изглежда като опитите на някои тълкуватели, за да оправдае теоретично по-голяма свобода на преведен текст от оригинала, необходимостта да се превежда не буквално, но смисълът, понякога дори просто впечатление или очарованието на чужд текст.

Дори ранните им изказвания относно целите на преводача показват началото на дискусиите, които днес, понастоящем, се занимават с теорията и практиката на превода.

Два вида трансфери, редуващи се, непрекъснато се заменят в процеса на културно развитие. Една група от експерти, смята, че трансферът трябва да отговаря на характеристиките и навиците на роден език, а другата група, от друга страна, защитава запазването на езиковото структура на оригинала, дори с насилие, докато се адаптират към родния си език. В първия случай, преводът се нарича свободен, във втория случай той е буквален.

Както и по време на вербална комуникация, текстовете за онези, които говорят, и за тези, които слушат, се считат за равни, а преведеният текст се счита за еквивалентен на преведения.

Арт-преводът, чиято теория и практика се различава от превода на текстове от научен или технически характер, има свои специфики. Функция на езика фантазията се крие в емоционалното въздействие върху читателя.

Запознаване с чуждестранна литература всички читатели по света са длъжни да литературния превод, един от най-трудните, което изисква преводач изобретателност, съпричастност в текста, тежестта на всички сетива, творческа изява, не скриват самоличността на автора.